Ревност
Ревнувам тишината между нас,
изплувала от времето отминало.
И слушам аз стрелките в късен час,
отмерват пак минутите изминали.
Дохожда миг на глуха самота,
и вялите ми мисли плахо тръпнат.
Над мен пулсира глуха сивота
и призрачна в сърцето ми замръква.
А вятърът в прозореца бучи,
в полето на душата ми се втурна.
Остана там и сладостно ечи,
на чувствата с емоцията бурна.
Над бездните в очакване летя,
отново пак сънят ми те доведе.
Трепти вселената от самота,
и в пътищата мощни ме изведе.
Ревнувам тишината между нас,
облечена със рокля от звездите.
Душите ни се сливат в този час,
със трепетите свидни на мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
