27 ene 2005, 16:44

Ревност 

  Poesía
1423 0 4
Засипваш ме със ревностни съмнения.
Обидно от въпросите боли.
Разпитваш, пари от вълнение.
Не наранявай повече. Поспри.

Ти казваш, че отвътре те тормози,
човърка нещо и подбутва там.
Душата ти се лута в този
раздиращ, чувствен плам.

Какво ли с теб въобще говорим?
Защо си губим дни наред?
Понякога е нужно да поспорим.
Понякога, но нещо не е в ред.

Не ми преписвай минали терзания,
недей измисля куп вини.
Сърцето ми е искрено желание.
Със теб то няма да сгреши.

Защото е повярвало горещо.
Повярвай в себе си и ти.
Доверие е истинското нещо,
и то не ще изневери.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??