27.01.2005 г., 16:44

Ревност

1.7K 0 4
Засипваш ме със ревностни съмнения.
Обидно от въпросите боли.
Разпитваш, пари от вълнение.
Не наранявай повече. Поспри.

Ти казваш, че отвътре те тормози,
човърка нещо и подбутва там.
Душата ти се лута в този
раздиращ, чувствен плам.

Какво ли с теб въобще говорим?
Защо си губим дни наред?
Понякога е нужно да поспорим.
Понякога, но нещо не е в ред.

Не ми преписвай минали терзания,
недей измисля куп вини.
Сърцето ми е искрено желание.
Със теб то няма да сгреши.

Защото е повярвало горещо.
Повярвай в себе си и ти.
Доверие е истинското нещо,
и то не ще изневери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...