Jan 27, 2005, 4:44 PM

Ревност

  Poetry
1.7K 0 4
Засипваш ме със ревностни съмнения.
Обидно от въпросите боли.
Разпитваш, пари от вълнение.
Не наранявай повече. Поспри.

Ти казваш, че отвътре те тормози,
човърка нещо и подбутва там.
Душата ти се лута в този
раздиращ, чувствен плам.

Какво ли с теб въобще говорим?
Защо си губим дни наред?
Понякога е нужно да поспорим.
Понякога, но нещо не е в ред.

Не ми преписвай минали терзания,
недей измисля куп вини.
Сърцето ми е искрено желание.
Със теб то няма да сгреши.

Защото е повярвало горещо.
Повярвай в себе си и ти.
Доверие е истинското нещо,
и то не ще изневери.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...