9 sept 2014, 7:38

Ревност 

  Poesía » De humor
650 1 7

Разгърна пазвата си узрялата есен

и от зърната й потече сладък сок.

Разплете си косата в многоцветна песен,

че в нея да се влюби и самият Бог!...

 

И лесно ангела на мъжете подмами,

покрай аромата на селския казан,

със свирнята тънка на гайдаря, унесен,

вкусил илюзията, че е най-голям.

 

А главите на тихите жени запали.

Люта ревност! Цяла и аз ще се изям…

Мъж бе! Уж верен?! Вместо мене да задиря,

вари ракия, влюбен в пустия казан!

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Люта и основателна... Великолепен образ на есента!
  • Прекрасен стих, такава хубава картина на есента, а за казана да не говориме, че си е само за ревност.Достави ми голямо удоволствие Роси.
  • Ех,че хубаво,хубаво!
  • Усмихна утрото ми,благодаря!
  • Поздравявам те, Роси, за есенното предчувствие и отново -хубавото стихотворение!Ново вдъхновение ти пожелавам!Успехи!
  • !
  • "Разгърна пазвата си узрялата есен
    и от зърната й потече сладък сок.
    Разплете си косата в многоцветна песен,
    че в нея да се влюби и самият Бог!..."

    Божествено!!!
    Роси!!!
Propuestas
: ??:??