9.09.2014 г., 7:38

Ревност

876 1 7

Разгърна пазвата си узрялата есен

и от зърната й потече сладък сок.

Разплете си косата в многоцветна песен,

че в нея да се влюби и самият Бог!...

 

И лесно ангела на мъжете подмами,

покрай аромата на селския казан,

със свирнята тънка на гайдаря, унесен,

вкусил илюзията, че е най-голям.

 

А главите на тихите жени запали.

Люта ревност! Цяла и аз ще се изям…

Мъж бе! Уж верен?! Вместо мене да задиря,

вари ракия, влюбен в пустия казан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Люта и основателна... Великолепен образ на есента!
  • Прекрасен стих, такава хубава картина на есента, а за казана да не говориме, че си е само за ревност.Достави ми голямо удоволствие Роси.
  • Ех,че хубаво,хубаво!
  • Усмихна утрото ми,благодаря!
  • Поздравявам те, Роси, за есенното предчувствие и отново -хубавото стихотворение!Ново вдъхновение ти пожелавам!Успехи!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...