darko47 (Живодар Душков)
163 4
28 nov 2009, 15:47

Ревност 

  Poesía » De amor
1944 5 13

Ревност

 

Аз затварям очи като миди,

щом съзирам пред себе си влюбени.

Страх изпълва ме цял – да не видя

свойта обич жестоко погубена,

 

в жест познат да не би да усетя

нещо друго, напомнящо Нея.

До премала пулсира сърцето,

а пък устните – те леденеят.

 

А страхът тънка мрежа изплита

и ме тласка по пътища тайни,

да надзъртам дори във душите

и да диря там биле нетрайно.

 

Аз изгарям, а всъщност изстивам.

Аз изстивам, а всъщност изгарям...

 

Медицината тук е безсилна,

диагнозата – толкова стара.

 

Живодар ДУШКОВ

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??