Ревност
Ревност
Аз затварям очи като миди,
щом съзирам пред себе си влюбени.
Страх изпълва ме цял – да не видя
свойта обич жестоко погубена,
в жест познат да не би да усетя
нещо друго, напомнящо Нея.
До премала пулсира сърцето,
а пък устните – те леденеят.
А страхът тънка мрежа изплита
и ме тласка по пътища тайни,
да надзъртам дори във душите
и да диря там биле нетрайно.
Аз изгарям, а всъщност изстивам.
Аз изстивам, а всъщност изгарям...
Медицината тук е безсилна,
диагнозата – толкова стара.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков All rights reserved.
