darko47 (Живодар Душков)
163 4
Nov 28, 2009, 3:47 PM

Ревност 

  Poetry » Love
1937 5 13

Ревност

 

Аз затварям очи като миди,

щом съзирам пред себе си влюбени.

Страх изпълва ме цял – да не видя

свойта обич жестоко погубена,

 

в жест познат да не би да усетя

нещо друго, напомнящо Нея.

До премала пулсира сърцето,

а пък устните – те леденеят.

 

А страхът тънка мрежа изплита

и ме тласка по пътища тайни,

да надзъртам дори във душите

и да диря там биле нетрайно.

 

Аз изгарям, а всъщност изстивам.

Аз изстивам, а всъщност изгарям...

 

Медицината тук е безсилна,

диагнозата – толкова стара.

 

Живодар ДУШКОВ

© Живодар Душков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??