16 abr 2010, 21:12

Ревност

  Poesía
1.2K 0 5

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледът ù! 

С изтънченост тя не пленява,
но всичко у нея крещи,
че иска да те притежава.
Защо ли ужасно личи?

Ти впил си във нея очите!
Дали си ме гледал така?
Как милваш ù само косите!
Не мога да гледам това!

От болка се свива сърцето
и всичко се срива за ден.
Да бъде туй чувство проклето,
което отне те от мен!

Душата ми ти постели ù,
с  мойта тъга я стопли, 
сърцето ми свещ направи ù - 
да свети, щом любиш я ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за коментарите!
  • Душата ми ти постели ù,
    с мойта тъга я стопли,
    сърцето ми свещ направи ù -
    да свети, щом любиш я ти!

    Това е невероятно красиво и емоционално,пречетох го поне десет пъти ,поздрави
  • Прекрасен финал!!!
    Поздрави!!!
  • Нито тя, нито той заслужават прекрасният финал на стихотворението ти.
    Надявам се, раненото сърце на лиричната ти героиня да не е твоето!
  • Много силно!Успя да ми предадеш емоцията,което значи,че стихът е изпълнил целта си.Дори ми докривя,защото веднъж аз бях "другата".Сега разбрах какво съм причинила.
    Поздрав,Евгения!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...