16.04.2010 г., 21:12

Ревност

1.2K 0 5

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледът ù! 

С изтънченост тя не пленява,
но всичко у нея крещи,
че иска да те притежава.
Защо ли ужасно личи?

Ти впил си във нея очите!
Дали си ме гледал така?
Как милваш ù само косите!
Не мога да гледам това!

От болка се свива сърцето
и всичко се срива за ден.
Да бъде туй чувство проклето,
което отне те от мен!

Душата ми ти постели ù,
с  мойта тъга я стопли, 
сърцето ми свещ направи ù - 
да свети, щом любиш я ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за коментарите!
  • Душата ми ти постели ù,
    с мойта тъга я стопли,
    сърцето ми свещ направи ù -
    да свети, щом любиш я ти!

    Това е невероятно красиво и емоционално,пречетох го поне десет пъти ,поздрави
  • Прекрасен финал!!!
    Поздрави!!!
  • Нито тя, нито той заслужават прекрасният финал на стихотворението ти.
    Надявам се, раненото сърце на лиричната ти героиня да не е твоето!
  • Много силно!Успя да ми предадеш емоцията,което значи,че стихът е изпълнил целта си.Дори ми докривя,защото веднъж аз бях "другата".Сега разбрах какво съм причинила.
    Поздрав,Евгения!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...