16 апр. 2010 г., 21:12

Ревност

1.2K 0 5

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледът ù! 

С изтънченост тя не пленява,
но всичко у нея крещи,
че иска да те притежава.
Защо ли ужасно личи?

Ти впил си във нея очите!
Дали си ме гледал така?
Как милваш ù само косите!
Не мога да гледам това!

От болка се свива сърцето
и всичко се срива за ден.
Да бъде туй чувство проклето,
което отне те от мен!

Душата ми ти постели ù,
с  мойта тъга я стопли, 
сърцето ми свещ направи ù - 
да свети, щом любиш я ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за коментарите!
  • Душата ми ти постели ù,
    с мойта тъга я стопли,
    сърцето ми свещ направи ù -
    да свети, щом любиш я ти!

    Това е невероятно красиво и емоционално,пречетох го поне десет пъти ,поздрави
  • Прекрасен финал!!!
    Поздрави!!!
  • Нито тя, нито той заслужават прекрасният финал на стихотворението ти.
    Надявам се, раненото сърце на лиричната ти героиня да не е твоето!
  • Много силно!Успя да ми предадеш емоцията,което значи,че стихът е изпълнил целта си.Дори ми докривя,защото веднъж аз бях "другата".Сега разбрах какво съм причинила.
    Поздрав,Евгения!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...