1 ago 2017, 21:17

Ревност 

  Poesía » De amor
261 1 0

Обземат ме импулси на ревност –

змии отровни, но лесно раними,

пърлят ме сякаш с извечност,

покой – благи нотки недостижими.

Тя се надига като прилив във мен –

безумна, властна и зла,

изпива цвета на летния ден

и сякаш отрова – във вените ми буря пращи,

лудост – жарка, с пленителни очи,

плува пред мене в обвшивка от лед,

ревност – болка от любов и ярост, и гнет...

 

31.07.2017

© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados

Първично и спонтанно, когато красотата му те изгаря, когато стоиш будна по средата на нощта, когато си толкова далеч, а усещането за устните му е живо, тръпнещо и сладостно върху кожата ти, когато изгрева носи облекчение от смъртта на нощта, когато времето е бреме...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??