1.08.2017 г., 21:17 ч.

Ревност 

  Поезия » Любовна
260 1 0

Обземат ме импулси на ревност –

змии отровни, но лесно раними,

пърлят ме сякаш с извечност,

покой – благи нотки недостижими.

Тя се надига като прилив във мен –

безумна, властна и зла,

изпива цвета на летния ден

и сякаш отрова – във вените ми буря пращи,

лудост – жарка, с пленителни очи,

плува пред мене в обвшивка от лед,

ревност – болка от любов и ярост, и гнет...

 

31.07.2017

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Първично и спонтанно, когато красотата му те изгаря, когато стоиш будна по средата на нощта, когато си толкова далеч, а усещането за устните му е живо, тръпнещо и сладостно върху кожата ти, когато изгрева носи облекчение от смъртта на нощта, когато времето е бреме...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??