Обземат ме импулси на ревност –
змии отровни, но лесно раними,
пърлят ме сякаш с извечност,
покой – благи нотки недостижими.
Тя се надига като прилив във мен –
безумна, властна и зла,
изпива цвета на летния ден
и сякаш отрова – във вените ми буря пращи,
лудост – жарка, с пленителни очи,
плува пред мене в обвшивка от лед,
ревност – болка от любов и ярост, и гнет...
31.07.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Първично и спонтанно, когато красотата му те изгаря, когато стоиш будна по средата на нощта, когато си толкова далеч, а усещането за устните му е живо, тръпнещо и сладостно върху кожата ти, когато изгрева носи облекчение от смъртта на нощта, когато времето е бреме...