1.08.2017 г., 21:17

Ревност

437 1 0

Обземат ме импулси на ревност –

змии отровни, но лесно раними,

пърлят ме сякаш с извечност,

покой – благи нотки недостижими.

Тя се надига като прилив във мен –

безумна, властна и зла,

изпива цвета на летния ден

и сякаш отрова – във вените ми буря пращи,

лудост – жарка, с пленителни очи,

плува пред мене в обвшивка от лед,

ревност – болка от любов и ярост, и гнет...

 

31.07.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Първично и спонтанно, когато красотата му те изгаря, когато стоиш будна по средата на нощта, когато си толкова далеч, а усещането за устните му е живо, тръпнещо и сладостно върху кожата ти, когато изгрева носи облекчение от смъртта на нощта, когато времето е бреме...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...