Aug 1, 2017, 9:17 PM

Ревност

  Poetry » Love
438 1 0

Обземат ме импулси на ревност –

змии отровни, но лесно раними,

пърлят ме сякаш с извечност,

покой – благи нотки недостижими.

Тя се надига като прилив във мен –

безумна, властна и зла,

изпива цвета на летния ден

и сякаш отрова – във вените ми буря пращи,

лудост – жарка, с пленителни очи,

плува пред мене в обвшивка от лед,

ревност – болка от любов и ярост, и гнет...

 

31.07.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Първично и спонтанно, когато красотата му те изгаря, когато стоиш будна по средата на нощта, когато си толкова далеч, а усещането за устните му е живо, тръпнещо и сладостно върху кожата ти, когато изгрева носи облекчение от смъртта на нощта, когато времето е бреме...

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...