2 jun 2018, 22:51

Ревност 

  Poesía » De amor
1204 1 1

 

Стрела, намазана с разяждаща отрова, 

проникнала в сърцето и душата 

и не допускаща отсреща благо слово 

променя правилата на играта.

 

Тя не признава оправдателни присъди,

нито отсрещни Извинения, Молби за милост - 

веднъж роди ли се - не ще я ти изпъдиш,

дори да си отиде - безвъзвратно гнил си !

 

Върти те тя на шиш над огнена жарава,

ехидно наблюдава как се мъчиш, 

и с твойта лична пот като те овкусява

цели - от този миг - во веков да млъкнеш!

 

Нехае за алибита железни,

двуостър скалпел е в ръцете и отсреща,

не иска и да чуе твоите доводи полезни -

подобно патоанатом те стиска в клещи!

 

Не можеш даже да прошепнеш:"Стига вече!

Аз там не съм бил! Кой това ти каза? "

Тя все те има за парцалено човече,

и все да сипе върху теб от своята зараза!

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гнилите плодове се изхвърлят! Но Анабел е права, че малко мъже разбират жените.
Propuestas
: ??:??