Стрела, намазана с разяждаща отрова, 

проникнала в сърцето и душата 

и не допускаща отсреща благо слово 

променя правилата на играта.

Тя не признава оправдателни присъди,

нито отсрещни Извинения, Молби за милост - 

веднъж роди ли се - не ще я ти изпъдиш,

дори да си отиде - безвъзвратно гнил си !

Върти те тя на шиш над огнена жарава,

ехидно наблюдава как се мъчиш, 

и с твойта лична пот като те овкусява

цели - от този миг - во веков да млъкнеш!

Нехае за алибита железни,

двуостър скалпел е в ръцете и отсреща,

не иска и да чуе твоите доводи полезни -

подобно патоанатом те стиска в клещи!

Не можеш даже да прошепнеш:"Стига вече!

Аз там не съм бил! Кой това ти каза? "

Тя все те има за парцалено човече,

и все да сипе върху теб от своята зараза!