19 jul 2012, 11:54

Ревността

  Poesía » Otra
4.1K 1 20

А дали всъщност тя ме напусна

или аз ù посочих вратата?...

Беше дързост и гняв. Беше устрем.

Беше огън и студ. Бръснещ вятър.

 

С мен живя във хармония странна -

симбиоза на жертва и хищник.

Аз от своята обич я хранех.

Тя мечтите ми бавно разнищи.

 

Беше подла. Изискваща. Властна.

Беше трънче, в сърцето забито.

Беше грешна рецепта за щастие.

Настанила се в мен, без да пита...

 

Тази ревност... Неканена лудост.

Колко нощи осъмвах със нея!

Беше болка. Но беше и Чудо.

Страстен порив. Импулс да живея.

 

А когато най-после си тръгна,

победена в двубоя, излишна,

аз тревожно на прага се спънах -

любовта ми бе спряла да диша...

 

Тази обич всесилна, която

се превърна за миг в непотребност...

Не успях да я върна обратно.

 

Просто... липсваше дозата ревност.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът е много хубав, като стих!Поздравления!
    С тезата не съм съгласна, но то за това тук не е форум с тема за обсъждане "Любов и ревност - съвместими или не."
  • Денят ми започва с това чудесно стихотворение, Биби, и аз ти благодаря за емоцията! Интересно подбрана теме, отлично развита и защитена! Браво!
  • Както винаги - прекрасен стих,Бианче!Разкошен!!!
  • Точно и вярно до болка.Красиво ....макар и тъжно.
    Поздравления!
  • Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...