Ревността
А дали всъщност тя ме напусна
или аз ù посочих вратата?...
Беше дързост и гняв. Беше устрем.
Беше огън и студ. Бръснещ вятър.
С мен живя във хармония странна -
симбиоза на жертва и хищник.
Аз от своята обич я хранех.
Тя мечтите ми бавно разнищи.
Беше подла. Изискваща. Властна.
Беше трънче, в сърцето забито.
Беше грешна рецепта за щастие.
Настанила се в мен, без да пита...
Тази ревност... Неканена лудост.
Колко нощи осъмвах със нея!
Беше болка. Но беше и Чудо.
Страстен порив. Импулс да живея.
А когато най-после си тръгна,
победена в двубоя, излишна,
аз тревожно на прага се спънах -
любовта ми бе спряла да диша...
Тази обич всесилна, която
се превърна за миг в непотребност...
Не успях да я върна обратно.
Просто... липсваше дозата ревност.
© Бианка Габровска All rights reserved.
