28 jun 2012, 16:52

Резервация за ада

  Poesía
890 0 5

Хора като хора, нищо свише.

Никой не очаква да възкръсне.

Животът е шарено пазарище

с хиляди дюкяни разпръснати.


Хора и хора, сребърници - бол.

Търговците си плащат във храма.

Църквата е синоним на разкол,

 вярата ни отдавна я няма...


Златни кръстове за богатите,

а пък бедните се кръстят в нужда.

Рождество и Великден са дати,

които милостта ни събуждат,


Дали кагот съм, или еретик,

щом паля свещ, когато няма ток...

Стяга ме малко левия чепик,

но не виня всевишния ни Бог.


Суетата крещи на площада:

всяка втора жена е Мария.

Имам резервация за ада,

сам ще си отслужа литургия...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...