28 jun 2012, 16:52

Резервация за ада

  Poesía
886 0 5

Хора като хора, нищо свише.

Никой не очаква да възкръсне.

Животът е шарено пазарище

с хиляди дюкяни разпръснати.


Хора и хора, сребърници - бол.

Търговците си плащат във храма.

Църквата е синоним на разкол,

 вярата ни отдавна я няма...


Златни кръстове за богатите,

а пък бедните се кръстят в нужда.

Рождество и Великден са дати,

които милостта ни събуждат,


Дали кагот съм, или еретик,

щом паля свещ, когато няма ток...

Стяга ме малко левия чепик,

но не виня всевишния ни Бог.


Суетата крещи на площада:

всяка втора жена е Мария.

Имам резервация за ада,

сам ще си отслужа литургия...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...