28 jun 2012, 16:52

Резервация за ада

  Poesía
893 0 5

Хора като хора, нищо свише.

Никой не очаква да възкръсне.

Животът е шарено пазарище

с хиляди дюкяни разпръснати.


Хора и хора, сребърници - бол.

Търговците си плащат във храма.

Църквата е синоним на разкол,

 вярата ни отдавна я няма...


Златни кръстове за богатите,

а пък бедните се кръстят в нужда.

Рождество и Великден са дати,

които милостта ни събуждат,


Дали кагот съм, или еретик,

щом паля свещ, когато няма ток...

Стяга ме малко левия чепик,

но не виня всевишния ни Бог.


Суетата крещи на площада:

всяка втора жена е Мария.

Имам резервация за ада,

сам ще си отслужа литургия...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...