Хора като хора, нищо свише.
Никой не очаква да възкръсне.
Животът е шарено пазарище
с хиляди дюкяни разпръснати.
Хора и хора, сребърници - бол.
Търговците си плащат във храма.
Църквата е синоним на разкол,
вярата ни отдавна я няма...
Златни кръстове за богатите,
а пък бедните се кръстят в нужда.
Рождество и Великден са дати,
които милостта ни събуждат,
Дали кагот съм, или еретик,
щом паля свещ, когато няма ток...
Стяга ме малко левия чепик,
но не виня всевишния ни Бог.
Суетата крещи на площада:
всяка втора жена е Мария.
Имам резервация за ада,
сам ще си отслужа литургия...
© Димитър Никифоров Все права защищены