28 июн. 2012 г., 16:52

Резервация за ада

892 0 5

Хора като хора, нищо свише.

Никой не очаква да възкръсне.

Животът е шарено пазарище

с хиляди дюкяни разпръснати.


Хора и хора, сребърници - бол.

Търговците си плащат във храма.

Църквата е синоним на разкол,

 вярата ни отдавна я няма...


Златни кръстове за богатите,

а пък бедните се кръстят в нужда.

Рождество и Великден са дати,

които милостта ни събуждат,


Дали кагот съм, или еретик,

щом паля свещ, когато няма ток...

Стяга ме малко левия чепик,

но не виня всевишния ни Бог.


Суетата крещи на площада:

всяка втора жена е Мария.

Имам резервация за ада,

сам ще си отслужа литургия...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...