Jun 28, 2012, 4:52 PM

Резервация за ада

  Poetry
882 0 5

Хора като хора, нищо свише.

Никой не очаква да възкръсне.

Животът е шарено пазарище

с хиляди дюкяни разпръснати.


Хора и хора, сребърници - бол.

Търговците си плащат във храма.

Църквата е синоним на разкол,

 вярата ни отдавна я няма...


Златни кръстове за богатите,

а пък бедните се кръстят в нужда.

Рождество и Великден са дати,

които милостта ни събуждат,


Дали кагот съм, или еретик,

щом паля свещ, когато няма ток...

Стяга ме малко левия чепик,

но не виня всевишния ни Бог.


Суетата крещи на площада:

всяка втора жена е Мария.

Имам резервация за ада,

сам ще си отслужа литургия...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...