16 feb 2014, 15:19  

Резидуум

1.1K 0 3

 

Тъмно небе отеква в очите -

две хапки в чинията, наречена лице.

Бедняшка колиба е тялото

с един едничък гостенин - смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Елица и Санвали, че редовно подкрепяте текстовете ми с оценки и рядко стойностни коментари.

    Приемете най-сърдечвите ми поздрави!: Мисана
  • Доста смело сравнение на човешкото тяло с бедняшка колиба, подвластно на смъртта.
    И това в подтекст ни води към мисълта за душата - в която се проявява човешката ни същност...
    Поздрави за този сентенциален стих.
  • Да, тялото... но Душата, Мисана, тя е в друго измерение...

    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...