Резидуум

Поезия » Философска

1.1K 0 3

Тъмно небе отеква в очите -

две хапки в чинията, наречена лице.

Бедняшка колиба е тялото

с един едничък гостенин - смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря Елица и Санвали, че редовно подкрепяте текстовете ми с оценки и рядко стойностни коментари.

Приемете най-сърдечвите ми поздрави!: Мисана

2014-02-16T23:48:06+02:00
voda (Елица Ангелова)

Доста смело сравнение на човешкото тяло с бедняшка колиба, подвластно на смъртта.
И това в подтекст ни води към мисълта за душата - в която се проявява човешката ни същност...
Поздрави за този сентенциален стих.

2014-02-16T21:42:18+02:00
Sanvali (Санвали)

Да, тялото... но Душата, Мисана, тя е в друго измерение...

Поздрав!

2014-02-16T20:08:22+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0