vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
16 февр. 2014 г., 15:19  

Резидуум

1.1K 0 3

 

Тъмно небе отеква в очите -

две хапки в чинията, наречена лице.

Бедняшка колиба е тялото

с един едничък гостенин - смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря Елица и Санвали, че редовно подкрепяте текстовете ми с оценки и рядко стойностни коментари.

    Приемете най-сърдечвите ми поздрави!: Мисана
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Доста смело сравнение на човешкото тяло с бедняшка колиба, подвластно на смъртта.
    И това в подтекст ни води към мисълта за душата - в която се проявява човешката ни същност...
    Поздрави за този сентенциален стих.
  • Sanvali (Санвали)
    Sanvali (Санвали)
    Да, тялото... но Душата, Мисана, тя е в друго измерение...

    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0