25 mar 2008, 7:44

Резово

  Poesía » Otra
2.1K 0 22
 

Резово

 

 

Заливи - безкрайно малки,

отсечени в морето, край брега

раздуват скални бузи

да спрат прииждаща вълна.

 

С годините брадясали каваци

оглеждат своите лица,

водата образа им влачи,

окъпан в Резовска река.

 

Трибагреникът с бриза се задява -

танцуват двама веселяци,

а лодките, приклекнали до кея,

сънуват своите моряци.

 

На купчини са къщички събрани

и всяка пери се със своята градина

и сякаш бърза да покаже

с цветя и листи, спомени събрани -

Начало... Край... Родина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Владов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просълзи ме Гордея се със селцето ми...благодаря ти,че ме върна там!
  • Видях го ясно. Толкова много, с толкова малки думи. Поздрави.
  • Красота..наистина, за жалост малко българи осъзнават,че трябва да пазят родината си...
  • Прекрасна картина си сътворил с думи! Никога не съм била в този край на България, но видях всичко чрез стиха ти.
    Поздрав
  • "...и сякаш бърза да покаже

    с цветя и листи, спомени събрани -

    Начало... Край... Родина." - Невероятно!

    Удоволствие беше за мен.. да чета...да чета...
    Поздрав, Стояне

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...