25.03.2008 г., 7:44

Резово

2.1K 0 22
 

Резово

 

 

Заливи - безкрайно малки,

отсечени в морето, край брега

раздуват скални бузи

да спрат прииждаща вълна.

 

С годините брадясали каваци

оглеждат своите лица,

водата образа им влачи,

окъпан в Резовска река.

 

Трибагреникът с бриза се задява -

танцуват двама веселяци,

а лодките, приклекнали до кея,

сънуват своите моряци.

 

На купчини са къщички събрани

и всяка пери се със своята градина

и сякаш бърза да покаже

с цветя и листи, спомени събрани -

Начало... Край... Родина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Владов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просълзи ме Гордея се със селцето ми...благодаря ти,че ме върна там!
  • Видях го ясно. Толкова много, с толкова малки думи. Поздрави.
  • Красота..наистина, за жалост малко българи осъзнават,че трябва да пазят родината си...
  • Прекрасна картина си сътворил с думи! Никога не съм била в този край на България, но видях всичко чрез стиха ти.
    Поздрав
  • "...и сякаш бърза да покаже

    с цветя и листи, спомени събрани -

    Начало... Край... Родина." - Невероятно!

    Удоволствие беше за мен.. да чета...да чета...
    Поздрав, Стояне

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...