20 dic 2014, 2:14

Резюме

  Poesía » Civil
896 0 1

Прозорец,

жена,

изсъхнали цветя,

пие тя хапчета,

отменя смъртта.
Животът е болест
без цяр, без лек,
само отлагане... 

Коментар на автора:Това е просто препратка към едно друго произведение: "Болната". Миниатюра тип резюме! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точен фрагмент и от точността на констатациите се ражда поетично въздействие. Да, настъпва време в живота ни, след което само отлагаме смъртта. Или както го беше казал блестящо мой приятел поет:

    "Ще дойде краят и тогава
    смъртта надменно ще ни съжалява."

    "Животът е това, което губим в епруветката" /Чадуик/.

    Има смисъл да живеем, само ако прибавяме живот към годините, а не години към живота.

    И най-сетне, както е добре известно: "животът е болест, предавана по полов път" и както казва авторът:

    "Животът е болест
    без цяр, без лек,
    само отлагане..."

    Поздравление и най-висока оценка за този твой текст, Диляне!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...