20 дек. 2014 г., 02:14

Резюме

887 0 1

Прозорец,

жена,

изсъхнали цветя,

пие тя хапчета,

отменя смъртта.
Животът е болест
без цяр, без лек,
само отлагане... 

Коментар на автора:Това е просто препратка към едно друго произведение: "Болната". Миниатюра тип резюме! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дилян Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точен фрагмент и от точността на констатациите се ражда поетично въздействие. Да, настъпва време в живота ни, след което само отлагаме смъртта. Или както го беше казал блестящо мой приятел поет:

    "Ще дойде краят и тогава
    смъртта надменно ще ни съжалява."

    "Животът е това, което губим в епруветката" /Чадуик/.

    Има смисъл да живеем, само ако прибавяме живот към годините, а не години към живота.

    И най-сетне, както е добре известно: "животът е болест, предавана по полов път" и както казва авторът:

    "Животът е болест
    без цяр, без лек,
    само отлагане..."

    Поздравление и най-висока оценка за този твой текст, Диляне!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...