20.12.2014 г., 2:14

Резюме

891 0 1

Прозорец,

жена,

изсъхнали цветя,

пие тя хапчета,

отменя смъртта.
Животът е болест
без цяр, без лек,
само отлагане... 

Коментар на автора:Това е просто препратка към едно друго произведение: "Болната". Миниатюра тип резюме! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точен фрагмент и от точността на констатациите се ражда поетично въздействие. Да, настъпва време в живота ни, след което само отлагаме смъртта. Или както го беше казал блестящо мой приятел поет:

    "Ще дойде краят и тогава
    смъртта надменно ще ни съжалява."

    "Животът е това, което губим в епруветката" /Чадуик/.

    Има смисъл да живеем, само ако прибавяме живот към годините, а не години към живота.

    И най-сетне, както е добре известно: "животът е болест, предавана по полов път" и както казва авторът:

    "Животът е болест
    без цяр, без лек,
    само отлагане..."

    Поздравление и най-висока оценка за този твой текст, Диляне!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...