20.12.2014 г., 2:14

Резюме

893 0 1

Прозорец,

жена,

изсъхнали цветя,

пие тя хапчета,

отменя смъртта.
Животът е болест
без цяр, без лек,
само отлагане... 

Коментар на автора:Това е просто препратка към едно друго произведение: "Болната". Миниатюра тип резюме! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точен фрагмент и от точността на констатациите се ражда поетично въздействие. Да, настъпва време в живота ни, след което само отлагаме смъртта. Или както го беше казал блестящо мой приятел поет:

    "Ще дойде краят и тогава
    смъртта надменно ще ни съжалява."

    "Животът е това, което губим в епруветката" /Чадуик/.

    Има смисъл да живеем, само ако прибавяме живот към годините, а не години към живота.

    И най-сетне, както е добре известно: "животът е болест, предавана по полов път" и както казва авторът:

    "Животът е болест
    без цяр, без лек,
    само отлагане..."

    Поздравление и най-висока оценка за този твой текст, Диляне!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...