Dec 20, 2014, 2:14 AM

Резюме

  Poetry » Civic
886 0 1

Прозорец,

жена,

изсъхнали цветя,

пие тя хапчета,

отменя смъртта.
Животът е болест
без цяр, без лек,
само отлагане... 

Коментар на автора:Това е просто препратка към едно друго произведение: "Болната". Миниатюра тип резюме! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точен фрагмент и от точността на констатациите се ражда поетично въздействие. Да, настъпва време в живота ни, след което само отлагаме смъртта. Или както го беше казал блестящо мой приятел поет:

    "Ще дойде краят и тогава
    смъртта надменно ще ни съжалява."

    "Животът е това, което губим в епруветката" /Чадуик/.

    Има смисъл да живеем, само ако прибавяме живот към годините, а не години към живота.

    И най-сетне, както е добре известно: "животът е болест, предавана по полов път" и както казва авторът:

    "Животът е болест
    без цяр, без лек,
    само отлагане..."

    Поздравление и най-висока оценка за този твой текст, Диляне!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...