15 jun 2012, 10:20

Рибари 

  Poesía
575 0 0

Морето спи, луната грее.

Тук-там рибарска лодка се люлее.

Рибарите сбират мрежи и мърморят

за времена отминали, за хубавите хора...

 

Но косите, вече побелели, издават техните

мераци овехтели.

Ракията е тяхното спасение, отритнати от

дом, семейство, задължения...

 

Те чакат сутрешния улов с нетърпение,

да вземат някой лев и да намерят

своето спасение.

 

Един домат, една ракийка,

краставица, скършена на две.

А и цигара ако има, това е щастие по ДВЕ.

 

Maverick

© Маверик Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??