15 jun 2012, 10:20

Рибари

  Poesía
742 0 0

Морето спи, луната грее.

Тук-там рибарска лодка се люлее.

Рибарите сбират мрежи и мърморят

за времена отминали, за хубавите хора...

 

Но косите, вече побелели, издават техните

мераци овехтели.

Ракията е тяхното спасение, отритнати от

дом, семейство, задължения...

 

Те чакат сутрешния улов с нетърпение,

да вземат някой лев и да намерят

своето спасение.

 

Един домат, една ракийка,

краставица, скършена на две.

А и цигара ако има, това е щастие по ДВЕ.

 

Maverick

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маверик Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...