15.06.2012 г., 10:20 ч.

Рибари 

  Поезия
574 0 0

Морето спи, луната грее.

Тук-там рибарска лодка се люлее.

Рибарите сбират мрежи и мърморят

за времена отминали, за хубавите хора...

 

Но косите, вече побелели, издават техните

мераци овехтели.

Ракията е тяхното спасение, отритнати от

дом, семейство, задължения...

 

Те чакат сутрешния улов с нетърпение,

да вземат някой лев и да намерят

своето спасение.

 

Един домат, една ракийка,

краставица, скършена на две.

А и цигара ако има, това е щастие по ДВЕ.

 

Maverick

© Маверик Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??