Рибари

Poetry

744 0 0

Морето спи, луната грее.

Тук-там рибарска лодка се люлее.

Рибарите сбират мрежи и мърморят

за времена отминали, за хубавите хора...

Но косите, вече побелели, издават техните

мераци овехтели.

Ракията е тяхното спасение, отритнати от

дом, семейство, задължения...

Те чакат сутрешния улов с нетърпение,

да вземат някой лев и да намерят

своето спасение.

Един домат, една ракийка,

краставица, скършена на две.

А и цигара ако има, това е щастие по ДВЕ.

Maverick

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0