Смело се втурва в борба със живота,
Рицаря, цял оплескан със кръв,
Влачи се в кал, оглозган до кокал,
Станал неволно за дявола стръв.
Гръм и мълнии раздират небето
От бездната своя излиза в пороя,
Луцифер, жаден за кръвта на тоя дето,
нарушил е на древното зло той покоя.
Със силица сетна, героя се метна
На кон-илюзия от бяла светлина,
Заязди уверено в свойта посока,
Към сигурна смърт от меча на Локи.
Шега той скроил му беше жестока,
И вярваше той, че се бори със злото.
Мечтата му пръсна се в облак от прах,
Изсмя му се нагло, в лицето без страх.
Отпусна доспехи във локвата с кал
Пронизан в сърцето от смели надежди,
Облякъл на голо мрачни одежди,
Поел острието в сърцето без жал.
© Iliana Gancheva Todos los derechos reservados