3.12.2018 г., 11:53

Рицар

737 0 0

 

Смело се втурва в борба със живота,
Рицаря, цял оплескан със кръв,
Влачи се в кал, оглозган до кокал,
Станал неволно за дявола стръв.

 

Гръм и мълнии раздират небето
От бездната своя излиза в пороя, 
Луцифер, жаден за кръвта на тоя дето, 
нарушил е на древното зло той покоя.

 

Със силица сетна, героя се метна
На кон-илюзия от бяла светлина,
Заязди уверено в свойта посока, 
Към сигурна смърт от меча на Локи. 

 

Шега той скроил му беше жестока, 
И вярваше той, че се бори със злото. 
Мечтата му пръсна се в облак от прах, 
Изсмя му се нагло, в лицето без страх. 

 

Отпусна доспехи във локвата с кал
Пронизан в сърцето от смели надежди,
Облякъл на голо мрачни одежди, 
Поел острието в сърцето без жал. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliana Gancheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...