Смело се втурва в борба със живота,
Рицаря, цял оплескан със кръв,
Влачи се в кал, оглозган до кокал,
Станал неволно за дявола стръв.

Гръм и мълнии раздират небето
От бездната своя излиза в пороя, 
Луцифер, жаден за кръвта на тоя дето, 
нарушил е на древното зло той покоя.

Със силица сетна, героя се метна
На кон-илюзия от бяла светлина,
Заязди уверено в свойта посока, 
Към сигурна смърт от меча на Локи. 

Шега той скроил му беше жестока, 
И вярваше той, че се бори със злото. 
Мечтата му пръсна се в облак от прах, 
Изсмя му се нагло, в лицето без страх. 

Отпусна доспехи във локвата с кал
Пронизан в сърцето от смели надежди,
Облякъл на голо мрачни одежди, 
Поел острието в сърцето без жал.