29 jul 2020, 10:34  

Рицаря на залезите

1.4K 3 8

Ръждивата си броня позакърпих,

извадих уморения си ат,

целунах меча си и се прекръстих,

а жегата дамгостваше света.

развях си флага, стъпих в стремената,

явих се на полето на честта.

 

Насочих пиката, увих в ръка юздата,

а конят стар  по навик изпръхтя,

 

Застинахме в отправена заплаха,

а мелниците ни помахаха с криле

лъжовно, ала видими те бяха,

единствено за истински мъже,

защо да ги нападам в маранята,

и да измъча стария си ат,

те и по залеза ще си въртят крилата

единствено за мен, ала по хлад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дора!
    Краси, дългата подготовка ми "изяде" строфите. Нека текилите са две!
  • "защо да ги нападам в маранята,
    и да измъча стария си ат,
    те и по залеза ще си въртят крилата
    единствено за мен, ала по хлад..." Липсва му една текила така си мислят група специалисти по кактусите.. Хареса ми подготовката на рицаря!
  • С безжична клавиатура съм и батериите май са за смяна. Блу, права си!
  • "Аз имам усещането, че нещо липсва ..." - Дулсинея естествено Не може рицар без дама
  • Нито смислово, нито технически, толкова приятно се чете.
    Е, като изключим, разбира се "засинахме" , където си изтървал едно 'т' но то от обедната жега на всеки може да се случи да засине 😁👍

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...