Jul 29, 2020, 10:34 AM
Рицаря на залезите
Ръждивата си броня позакърпих,
извадих уморения си ат,
целунах меча си и се прекръстих,
а жегата дамгостваше света.
развях си флага, стъпих в стремената,
явих се на полето на честта.
Насочих пиката, увих в ръка юздата,
а конят стар по навик изпръхтя,
Застинахме в отправена заплаха,
а мелниците ни помахаха с криле
лъжовно, ала видими те бяха,
единствено за истински мъже,
защо да ги нападам в маранята,
и да измъча стария си ат,
те и по залеза ще си въртят крилата
единствено за мен, ала по хлад...
© Веселин Банков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"защо да ги нападам в маранята,
и да измъча стария си ат,
те и по залеза ще си въртят крилата
единствено за мен, ала по хлад..." Липсва му една текила
така си мислят група специалисти по кактусите.. Хареса ми подготовката на рицаря! -
С безжична клавиатура съм и батериите май са за смяна. Блу, права си!
-
"Аз имам усещането, че нещо липсва ..." - Дулсинея естествено Не може рицар без дама
-
Нито смислово, нито технически, толкова приятно се чете.
Е, като изключим, разбира се "засинахме" , където си изтървал едно 'т' но то от обедната жега на всеки може да се случи да засине 😁👍 -
Благодаря ви приятели. Аз имам усещането, че нещо липсва ...
-
Впечатляващ е, дори и да не беше изпълнен като акростих. Много леко върви. Точно така, както му е кеф на твоя рицар 😊
Браво, Веско! -
Интересно съчетание от пейзажа на Дон Кихот и личното пространство на един рицар в днешно време!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Краси, дългата подготовка ми "изяде" строфите. Нека текилите са две!