Рицаря на залезите
Ръждивата си броня позакърпих,
извадих уморения си ат,
целунах меча си и се прекръстих,
а жегата дамгостваше света.
развях си флага, стъпих в стремената,
явих се на полето на честта.
Насочих пиката, увих в ръка юздата,
а конят стар по навик изпръхтя,
Застинахме в отправена заплаха,
а мелниците ни помахаха с криле
лъжовно, ала видими те бяха,
единствено за истински мъже,
защо да ги нападам в маранята,
и да измъча стария си ат,
те и по залеза ще си въртят крилата
единствено за мен, ала по хлад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Банков Всички права запазени
