Рид

30 ene 2014, 18:22

Poesía » Filosófica

437 0 0

Там, дето слънцето изгрява,
самотен рид се извисява.
Морето пени се, нехае
и със скалата си играе.

Вълни обгръщат го, пленяват,
но те напразно се надяват
във своя плен да го омаят -
скала това е - те го знaят,

но чака времето безсмъртно,
морето, дълбините мътни,
все нявга каменният рид
ще бъде със вода покрит.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.