Рид
616
0
0
Там, дето слънцето изгрява,
самотен рид се извисява.
Морето пени се, нехае
и със скалата си играе.
Вълни обгръщат го, пленяват,
но те напразно се надяват
във своя плен да го омаят -
скала това е - те го знaят,
но чака времето безсмъртно,
морето, дълбините мътни,
все нявга каменният рид
ще бъде със вода покрит.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Гулериа Все права защищены
