Рид
615
0
0
Там, дето слънцето изгрява,
самотен рид се извисява.
Морето пени се, нехае
и със скалата си играе.
Вълни обгръщат го, пленяват,
но те напразно се надяват
във своя плен да го омаят -
скала това е - те го знaят,
но чака времето безсмъртно,
морето, дълбините мътни,
все нявга каменният рид
ще бъде със вода покрит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
