Jan 30, 2014, 6:22 PM

Рид 

  Poetry » Phylosophy
436 0 0
 

 

Там, дето слънцето изгрява,
самотен рид се извисява.
Морето пени се, нехае
и със скалата си играе.


Вълни обгръщат го, пленяват,
но те напразно се надяват
във своя плен да го омаят -
скала това е - те го знaят,


но чака времето безсмъртно,
морето, дълбините мътни,
все нявга каменният рид
ще бъде със вода покрит.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??