Рид

Jan 30, 2014, 6:22 PM

Poetry » Phylosophy

516 0 0

Там, дето слънцето изгрява,
самотен рид се извисява.
Морето пени се, нехае
и със скалата си играе.
Вълни обгръщат го, пленяват,
но те напразно се надяват
във своя плен да го омаят -
скала това е - те го знaят,
но чака времето безсмъртно,
морето, дълбините мътни,
все нявга каменният рид
ще бъде със вода покрит.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Рид

Want to read more?

Random works