21 ago 2016, 21:17  

Римушка за разтушка – 6 (Завещание)

688 1 13

Негов дядо в пещерите, 

в прапрастаро битие, 

драскал знаци по стените -

внукът да ги разчете.

 

Внукът, жител на Земята 

в двадесет и първи век, 

още срича и с краката 

пише думата "чувек"! 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трагедията е пълна и надежда не виждам! Най-много ми бъркат в здравето: Обивам, мастробирам, немога и съжелявам! Аааа, ще убия чувек направо )
    Чета те назад и съм мн доволна, Марич!
  • Уверено следваме тази посока! Поздрави, Васе!
  • В двадесет и първия век вървим към пещерния човек!
  • Лили, благодаря от все сърце! Поздрави с усмивка!
  • Пътя към това да станем човек, е да сме човек, но някои...така и не тръгват по този път или вървят все назад...
    В тази хумористична " Римушка за разтушка" има много истина и философия...Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...