21.08.2016 г., 21:17  

Римушка за разтушка – 6 (Завещание)

683 1 13

Негов дядо в пещерите, 

в прапрастаро битие, 

драскал знаци по стените -

внукът да ги разчете.

 

Внукът, жител на Земята 

в двадесет и първи век, 

още срича и с краката 

пише думата "чувек"! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трагедията е пълна и надежда не виждам! Най-много ми бъркат в здравето: Обивам, мастробирам, немога и съжелявам! Аааа, ще убия чувек направо )
    Чета те назад и съм мн доволна, Марич!
  • Уверено следваме тази посока! Поздрави, Васе!
  • В двадесет и първия век вървим към пещерния човек!
  • Лили, благодаря от все сърце! Поздрави с усмивка!
  • Пътя към това да станем човек, е да сме човек, но някои...така и не тръгват по този път или вървят все назад...
    В тази хумористична " Римушка за разтушка" има много истина и философия...Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...