Joy_Art (Радост Станчева) Joy_Art (Радост Станчева)
21
1 abr 2008, 18:14

Риск и обич

875 0 4
 

РИСК  И  ОБИЧ

 

Искам да целувам очите ти -

нежно, ненаситно, искрено...

Когато бях дете,

така целувах майчините -

и исках във замяна всичко,

щастлива от кристалната си ласка.

Искам и копнея за очите ти -

по мъжки предани и чисти,

ухаещи на обич и закрила.

Искам и жаднея за очите ти,

които винаги да имам -

с тъмната си ласка да ме любят,

от лъскавата грубост да ме пазят.

Искам да целувам очите ти...

Обичам те като Дете,

обичам те като Жена -

и искам във замяна всичко!

Отстъпиш ли за  миг от мен,

ще се принудя да рискувам

и ще си тръгна... без да те целуна -

крехка, непреклонна и... бездомна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Станчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Joy_Art (Радост Станчева)
    Joy_Art (Радост Станчева)
    Тома, рискът е в самия максимализъм към един човек: или всичко, или - нищо!...
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Искам да целувам очите ти -
    нежно, ненаситно, искрено...
    Когато бях дете,
    така целувах майчините -
    и исках във замяна всичко,
    щастлива от кристалната си ласка.
    Искам и копнея за очите ти -
    по мъжки предани и чисти,

    Ето дотук стихът ти е перфектен. След това го разводняваш. А, що се отнася до мнение по темата, не разбрах къде е Риска.
  • Joy_Art (Радост Станчева)
    Joy_Art (Радост Станчева)
    Ти явно си от "най-ревностните" ми почитателки, Маги. Благодаря ти от сърце!... А има ли и други мнения по Риска и Обичта?...
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много нежен очарователен стих!
    Много ми хареса! с обич, Радост.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0