Joy_Art (Радост Станчева) Joy_Art (Радост Станчева)
21
Apr 1, 2008, 6:14 PM

Риск и обич

  Poetry » Love
871 0 4
 

РИСК  И  ОБИЧ

 

Искам да целувам очите ти -

нежно, ненаситно, искрено...

Когато бях дете,

така целувах майчините -

и исках във замяна всичко,

щастлива от кристалната си ласка.

Искам и копнея за очите ти -

по мъжки предани и чисти,

ухаещи на обич и закрила.

Искам и жаднея за очите ти,

които винаги да имам -

с тъмната си ласка да ме любят,

от лъскавата грубост да ме пазят.

Искам да целувам очите ти...

Обичам те като Дете,

обичам те като Жена -

и искам във замяна всичко!

Отстъпиш ли за  миг от мен,

ще се принудя да рискувам

и ще си тръгна... без да те целуна -

крехка, непреклонна и... бездомна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Станчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Joy_Art (Радост Станчева)
    Joy_Art (Радост Станчева)
    Тома, рискът е в самия максимализъм към един човек: или всичко, или - нищо!...
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Искам да целувам очите ти -
    нежно, ненаситно, искрено...
    Когато бях дете,
    така целувах майчините -
    и исках във замяна всичко,
    щастлива от кристалната си ласка.
    Искам и копнея за очите ти -
    по мъжки предани и чисти,

    Ето дотук стихът ти е перфектен. След това го разводняваш. А, що се отнася до мнение по темата, не разбрах къде е Риска.
  • Joy_Art (Радост Станчева)
    Joy_Art (Радост Станчева)
    Ти явно си от "най-ревностните" ми почитателки, Маги. Благодаря ти от сърце!... А има ли и други мнения по Риска и Обичта?...
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много нежен очарователен стих!
    Много ми хареса! с обич, Радост.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0