1.04.2008 г., 18:14

Риск и обич

868 0 4
 

РИСК  И  ОБИЧ

 

Искам да целувам очите ти -

нежно, ненаситно, искрено...

Когато бях дете,

така целувах майчините -

и исках във замяна всичко,

щастлива от кристалната си ласка.

Искам и копнея за очите ти -

по мъжки предани и чисти,

ухаещи на обич и закрила.

Искам и жаднея за очите ти,

които винаги да имам -

с тъмната си ласка да ме любят,

от лъскавата грубост да ме пазят.

Искам да целувам очите ти...

Обичам те като Дете,

обичам те като Жена -

и искам във замяна всичко!

Отстъпиш ли за  миг от мен,

ще се принудя да рискувам

и ще си тръгна... без да те целуна -

крехка, непреклонна и... бездомна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тома, рискът е в самия максимализъм към един човек: или всичко, или - нищо!...
  • Искам да целувам очите ти -
    нежно, ненаситно, искрено...
    Когато бях дете,
    така целувах майчините -
    и исках във замяна всичко,
    щастлива от кристалната си ласка.
    Искам и копнея за очите ти -
    по мъжки предани и чисти,

    Ето дотук стихът ти е перфектен. След това го разводняваш. А, що се отнася до мнение по темата, не разбрах къде е Риска.
  • Ти явно си от "най-ревностните" ми почитателки, Маги. Благодаря ти от сърце!... А има ли и други мнения по Риска и Обичта?...
  • Много нежен очарователен стих!
    Много ми хареса! с обич, Радост.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...