Докато ръката ти рисува със светлината,
слънцето крие с тревога лъчите си,
чертае погледа ти знаци по Земята,
и отваря за мен заключени врати,
при което се събужда разсърдено Луната
и обуздава набързо задъханите ти красоти,
замаскирва мрачно следата ти за мен излята
и трие с дъжда останалите горещи искри
и когато гласът ти приспа накрая тишината,
песента заклокочи с издайнически ритми,
обиколи наоколо с плановете на мечтата
и Съдбата реши да ни линчува с водовъртежите си ...