Рисунка с твоята ръка
Докато ръката ти рисува със светлината,
слънцето крие с тревога лъчите си,
чертае погледа ти знаци по Земята,
и отваря за мен заключени врати,
при което се събужда разсърдено Луната
и обуздава набързо задъханите ти красоти,
замаскирва мрачно следата ти за мен излята
и трие с дъжда останалите горещи искри
и когато гласът ти приспа накрая тишината,
песента заклокочи с издайнически ритми,
обиколи наоколо с плановете на мечтата
и Съдбата реши да ни линчува с водовъртежите си
и тогава Тревогата затършува сръчно в тъмнината
и помаха за помощ на бурята да ни озапти,
подкани и гръмотевицата да тресне от далечината
и промуши светкавица през небето да ни осветли,
а Шегата си подсвирна весело с новината
и ни завлачи към пропастите на неизвестни пещери
и докато Любовта милостиво плака за нас в мрака,
Надеждата се реши да ми подскаже следите ти,
като разбра това, Мъката помръкна, че няма преднината,
прати мъглата да ни оплете с мрежи,
а ти нарисува ми стълбите към небесата,
откъдето да политна с твоите мечти...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
